Кораб на старо - скъпо и временно решение

Една грешка може да се обясни, но тройната грешка е непростима

Васил Попов

Появата на асиметрични заплахи, все по-нарастващата нужда от провеждане на мироналагащи, мироопазващи и ембаргови операции поставиха нови изисквания към Военноморските сили на европейските страни. Това съответно се отнася и за основните им бойни единици - фрегати, корвети, миночистачи, подводници и пр. Като резултат стана наложителна подмяната на старите типове кораби и замяната им с качествено нови единици, способни да посрещнат предизвикателствата на XXI век. България не остава настрани от този процес, още повече, че нашите военни кораби са около 50-годишни.

Страните членки на НАТО преразглеждат своите военноморски доктрини и

предприемат обновление на своите флоти.

Нещо подобно се опитваме да направим и ние, но в стремежа да обновим плавателните съдове на ВМС, допускаме и грешки. Според специалисти от военната марина ако покупката на една белгийска фрегата е допустима, макар и да се определя като грешка, то придобиването на още две такива ще е не само неправилно, а направо пагубно за флота. Нека погледнем проблема хладнокръвно през призмата на експертите.
Четири фрегати от клас Велинген бяха пуснати на вода през 1974 и 1975 г. и станаха част от белгийския флот през 1978 г. Една от тях Вестиндер (Westhinder) беше отписана и бракувана за скрап през 2000 г. Такова решениие взеха белгийците, за да се справят с преструктурирането и намаляването на разходите за поддръжка на военноморския флот. Оттогава белгийският флот и Министерството на отбраната проучват различни възможности за използуването на фрегатите в краткосрочен план.
Една проучена и избрана през 2004 г. възможност беше да се модернизират фрегатите клас Велинген по изискванията на НАТО. Това включва в частност създаване на възможности за приемане на вертолет на борда, съвместима с алианса система за свръзка за предаване на данни и други. Оценката на необходимя бюджет за обновяване на две фрегати надхвърли 150 млн евро, включително хеликоптерната площадка, подмяната на остаряло и негодно за по-нататъшна поддръжка оборудване. Времето за модернизацията се оценява на около 36 месеца за един кораб след сключването на договор.
Този подход накрая беше изоставен от бегийското военно ведомство, тъй като останалите няколко години живот на корабите не оправдаваха разходите. Важно е да се отбележи, че корабите са проектирани за средно 30 години живот, който може малко да бъде продължен чрез модернизация. В края на краищата, през 2005 г. белгийските военни решиха да заменят техните остарели фрегати с друг клас фрегати втора ръка, (две фрегати M-клас Karel Doorman от Холандия), които обаче са доста по-нови и изцяло съвместими с НАТО.

Добрата новина е за белгийската страна

Белгийците имат изгодна за тях сделка за продажба на фрегата за ВМС на България. Наблюдатели отбелязват нееднократно, че договорката е в резултат на кръвната връзка между бившия министър председател Симеон Сакскобургготски и крал Албер Втори. Смята се, че белгийците вече са си възстановили 23 млн евро за Wandelaar, продадена на България и вероятно още 50 млн евро за последните 2 фрегати.

Лошата новина е за българската страна,

ако се разгледа положението с фрегата Wandelaar, прекръстена на "Дръзки" след като пристигна в България. Освен наскоро подновената комуникационна система, повече от оборудването на борда е остаряло и неподлежащо на поддръжка (като радара за наблядение DA05, SEWACO C2 или WM25 противопожарното оборудване) и трябва да бъде заменено с ново.
Основното въоръжение на борда също е старо и вече не се произвежда. Една част от оборудването е надхвърлило срока на годност и не може да бъде използувано безопасно и ефективно. Например:
- Торпедата L-5 не се произвеждат и ще бъдат заменени с нова система,
- Ракетите Exocet MM38 имат живот до 2007 г. и ще трябва да бъдат заменени от нова система,
- Ресурсът на ракетите за противовъздушна отбрана Sea Sparrow е до 2008 и след изтичането му също ще бъдат подменени,
- Основното 100-милиметрово оръдие има пролеми с точността на стрелбата и програмното осигуряване на управление тярбва да бъде променено.
Не случайно гаранцията, осигурена от Белгия по договора е ограничена всичко на всичко на 2 месеца!
Ето защо "Дръзки" не отговаря на изискванията на НАТО. След обучението в Белгия в рамките на договора, екипажът може само да плава с кораба. Боравенето с основното въоръжение на фрегатата изисква допълнително обучение, поддръжка, ремонт или замяна. То просто не е съвместимо със сегашното оборудване на българския флот, както е при комуникациите.
Въпреки че обхаватът на модернизацията, обмислян за българския флот, не е още определен, добре информирани източници го оценяват като значителен. Според проучване за модернизация, извършено от белгийския флот, включително и разходите по прехвърляне, покупката би струвала на България близо 170 млн евро, в случай че и последните две фрегати станат български и се модернизира "Дръзки". Разходите ще скочат над 250 млн евро, за да се модернизират следващите две по НАТО изискванията. Програмата ще отнеме около 36 месеца и през това време фрегатите няма да са налични, което не е чак толкова по-кратко от 42 месеца срок за доставката на изцяло нови корвети.
Допускайки изпълнението на такава програма за модернизация - с покупката на още две стари фрегати, възникват следните въпроси:
- Необходимият екипаж остава 160 души за кораб, докато новите корвети се справят с по-малко от 70 офицери и моряци. Така на борда на три фрегати ще са ангажирани над 500 души. При общо около 2200-2500 души плавателен състав за целите наши ВМС това е твърде разкошно. Как българският флот ще набере и покрие разходите за тях?
- Операционната достъпност ще остане около 200 дни плаване като максимум, докато новите кораби предлагат повече от 300 дни в морето годишно.
- Средните разходи по поддръжка (в допълнение на модернизацията) ще останат около 5 млн евро годишно и бързо ще нарастват с остаряването на корабите.

Какъв ще е приносът за НАТО и за ЕС

на фрегати, които плават, но едва ли могат да изпълняват задачи и не отговорят на стандартите на НАТО? Ако Белгия е решила, че поколението от 1970 г. на фрегатите клас Велинген не струва повече от 100 млн евро и модернизацията им е неизгодна, защо България решава да изхарчи няколко стотици милиона за това, дори без каквато и да било офсетна компенсация за страната?
От друга страна, ако такива пари могат да бъдат намерени, защо те да не бъдат използувани за нови корвети, където се прилагат изгодни финансови схеми, офсетна възвръщаемост с повече от 150 % полза за страната и доставка на първия кораб до 42 месеца, не чак толокова по-късно от очкавана модернизация на старата фрегата?
Белгийските военни признават, че ако техните последни две фрегати не могат да бъдат продадени до месец май 2006 г. те ще отидат за претопяване (както се случи с Westhinder след нейното отписване). Желае ли България да стане гробище на белгийския военен флот?
Всеки разбира че придобиването на стар, втора ръка кораб е евтино в началото и че политиците могат лесно да се възползват от преимуществото да се хвалят пред МВФ, че се вместват в бюджета, изпълнявайки поне формално и ролята си в НАТО по задълженията към колективната сигурност. Отчитайки обаче действителните разходи за използуване на "Дръзки" в рамките на НАТО, както поне българският флот заявява, закупуването на първата Wielingen фрегата беше, разбира се, грешка. Да се упорства в грешката взимайки още две такива фрегати и опитвайки се да бъдат модернизирани вече ще бъде много скъпа грешка.
Ето защо става очевидно, че решението на българските въоръжение сили да вземат нови корвети, с които да изпълняват задълженията си в НАТО и обезпечат сигуростта в Черно море, както се очаква и от ЕС е вярно решение и би трябвало да бъде изпълнено без закъснение от правителството.

Справка ДУМА

- Сделката за белгийската фрегата бе одобрена от кабинета "Сакскобургготски" на 17 март 2005 г. и България придоби "Дръзки" за 23 млн евро. Белгийците извършиха частична модернизация - нови двигатели и съвременна система за сателитна свръзка общо за 35 млн евро.
- Няма техническа възможност на фрегатата да бъде подадена електроенергия, когато е акостирала в българската база, заради различните параметри на тока. Така само за електрозахранване "Дръзки" изгаря по един тон дизелово гориво дневно.
- Всички ракети, торпеда, снаряди може да бъдат изстреляни на учебни стрелби в рамките на времевия им ресурс, но нови боеприпаси никой няма да ни даде безплатно.
- В изявления за пресата първият зам.-шеф на Генщаба адмирал Петър Петров изразява недоумение къде бихме могли да използваме три стари фрегати и как ще ги окомплектуваме с екипажи.
- Според експертно изследване, за плавене в Черно море най-подходящи са корветите (клас кораби между катер и фрегата). В ГЩ обаче смятат, че има опасност програмата за четири нови корвети за нашите ВМС може да бъде провалена.
- На 1 юни 2005 г. на бюрото на военния министър легна протокол от търга за проектиране и построяване на четири корвети по 1700 тона водоизместимост с вертолет на борда. Търгът бе спечелен от френската компания Армарис, но сключването на договор се бави подозрително дълго.

21.01.2006

 

Мнения по темата: